85 години от смъртта на Иван Хаджиберов

Иван Иванов Хаджиберов е един от първостроителите на габровската промишленост. Роден през м. Декември 1858г. в Габрово. Прекъсва обучението си до втори клас, работи, а по време на Освободителната война се записва опълченец. През 1885г. е участник в Сръбско-Българската война. Известно време е търговец на хранителни стоки и тютюн. Модернизира старата мелница на баща си и е първият, който произвежда бяло брашно без трици. През 1891г. отива в Германия, където купува пет тъкачни стана, динамомашина и електричеси крушки с въгленови жички. Монтира ги във воденицата на баща си и първата електрическа крушка в България светва. През 1892г. с Андрея Момерин основават фабрика за фини европейски платове. През 1902г. изкупува дела на Момерин и става собственик на фабриката, като до 1904г. увеличава броя на становете до 45. През 1906г. в поречието на река Янтра построява водно-електрическа централа – първа в България за индустриални цели и първа с български частни капитали. Захранва с електрическа енергия фабриката, постройките около нея, централната част на Габрово и жилищни домове. Централата оцелява и след национализацията. Първи в България въвежда готовата конфекция – шиене на европейски дрехи и продажба на готови такива. В района на фабриката създава парк и овощна градина, построява първите игрище за тенис и ледена пързалка в България, жилища за работниците, кантори, салон за „театър, училище и седянка“. В домът му отсяда лично цар Фердинанд, непосредствено след обявяване на Независимостта на царство България на 22 Септември 1908г.,когато посреща царя с думите: „Ваше Величество, Вие сте цар на България, а аз съм цар на електричеството. Добре дошли в един български дом.“ Носител е на орден за граждански заслуги 4-та степен.
След 1927 година Иван Хаджиберов започва да се чувства уморен и постепенно се оттегля от управлението. Сполетелите го нещастия, особено смъртта на съпругата му Тодорица в 1925 година започват да дават отражение върху здравословното му състояние. Въпреки това той всекидневно е във фабриката. Умира на 78 години през 1934 година. След неговата смърт синът му Сава Хаджиберов поема предприятието като директор. Фабриката съществува до 1947 година когато е национализацията.