81 години от смъртта на Васил Карагьозов

Posted on

Роден на 14 юни 1856 година в град Търново в заможно търговско семейство, род с известния Стефан Карагьозов, основател на първата в града фабрика за коприна. Едва 15 годишен, завършил училище в родния си град, Васил е изпратен в Европа, където продължава образованието си, изучава немски и френски, търговия и математика.
На 21 Септември 1881г., заедно с Иван Калпазанов заминава за Германия в град Кемниц, известен промишлен център. Във фабриката „Хартман“ те поръчват комплектна предачница за щрайхгарна прежда за бъдещата фабрика на Калпазанов. Машините пристигат с кораб по Дунав, на пристанището в Свищов.
Високо интелигентна личност, Карагьозов непрекъснато помага със своите знания за развитието на фабриката. Спечелил доверието на собственика със своя авторитет, през 1887г. той се оженва за първата му дъщеря и от тогава постоянно следи развоя на работата и предприятието. Това налага през 1889г. да напусне учителството и да се отдаде изцяло на индустриална дейност, като достига до длъжността директор на фабриката. През 1892г. за първото промишлено изложение в Пловдив, Карагьозов доставя от Виена специален изложбен павилион, пренесен на части от австрийски специалисти. Той е най-красивият и най-посещаваният павилион на изложението. След смъртта на Калпазанов, Карагьозов остава на поста директор на фабриката до 1900г. Поради роднински недоразумения и подозрения той напуска фирмата и известно време ръководи дружество „Успех“. Настъпилата световна криза, която пряко засяга един от неговите зетьове и оставя дъщеря му вдовица е последният знак, който окончателно му подсказва, че е време да поеме към Света гора и да стане монах. На изпращането му на гарата се стичат хиляди хора, почти цяло Габрово. На 29 Март 1938г. схимонах Вениамин от Света гора умира. На манастира подарява голямата си библиотека. По негово настояване и средства се построява и манастирската баня с бойлер и вана. Запазена е килията, където прекарва последните си дни този добър габровец и българин, обичан от толкова много хора, умрял в самота, но с пречистен дух.