Януари е месецът, през който се основава Габровската фабрика “Троица” за производство на прежди, гайтани и шаяци. Това се случва през 1901-ва година, когато 3 търговски фирми на “Братя Конкилеви”, “Генчо Екимов и синове” и “Дончо Попов” основават дружество за производство на вълненотекстилна продукция. Тъкачницата е изградена на етаж и половина, в квартал “Боровото”, край река Синкевица. Построяването продължило 7 години. Съдружниците се задължили през следващите 5 години никой да не предприема самостоятелна инициатива или да напуска дружеството – в противен случай напусналият губел внесения капитал. Фабриката разполагала с 23 стана „Гросенхайнер“ и други спомагателни машини. За двигател служела парна машина с два цилиндъра по 45 к.с., а движението към машините се предавало чрез трансмисии. Фабричните помещения се осветявали с електричество, добивано от малко динамо. Поради недостиг на енергия, от 1912 г. предприятието използвало електроенергия от новопостроената водна централа на Христо Лулев.
Големият син на Христо Конкилев – Колю след завършване на търговско образование в Германия и Белгия, през 1910 г. става директор на фабриката. През 1912 г. я напуска и заедно с баща си основават „Хр. К. Конкилев и син“.
През 1911 г. Събирателно дружество „Троица“ се превърнало в Акционерно с капитал 204 000 лв. Дончо Попов напуснал дружеството след изтичане на 5-годишния срок като построил своя фабрика. Акционери на „Троица“ останали двете фирми Бр. Конкилеви и Бр. Екимови.
Липсата на собствена предачница затруднила много производството. В началото на войните трябвало да се работи ишлеме на другите фабрики. От 5 октомври 1916 г. фабриката е милитаризирана като първоначално изработва платове за населението, но скоро започва да изпълнява и военни поръчки. В предприятието пристигнали шивачи, накроявали платове за шинели, куртки, болнични халати и др. и ги изпращали другаде за шиене.
Трудностите по снабдяване с прежда заставили Управителния съвет на фабриката да се заеме със създаването на собствена предачница, която била готова през 1918 г., но машините пристигнали едва в края на 1920 г. и били пуснати в движение на 1 март 1921 г. Новата предачница разполагала с три селфактора, 768 вретена, 3 дарака, 3 чепкала, спомагателни машини, локомобил с динамо за осветление. Акционерите затворили цикъла на производство през 1922 г. чрез закупуване и пускане в действие на собствена тепавица, внос от немска фирма. Това още повече спомогнало за икономическото и финансово стабилизиране и издигане на фирмата.
През време на световната криза /1929 г./ се наложило да се сключват неколкократно големи заеми за стабилизиране и намаление на загубите, предизвикани от кризата.
През годините на Втората световна война, годишното производство на фабрика „Троица“ се движело между 100-120 000 м. тъкани.