Архитектурата на Габрово представлява уникална смесица от възрожденски, индустриални и модерни елементи, отразяващи богатата история и развитие на града. Съхранените възрожденски къщи, индустриалното наследство и модерните елементи създават неповторим градски пейзаж, който привлича както историци и архитекти, така и туристи от цял свят.
Музей „Етър“
Ансамбълът „Занаятчийска чаршия“ в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ представя главна градска улица от периода на Българското възраждане. Той включва архитектурни образци на къщи, занаятчийски работилници, дюкяни, кафене, фурна, които показват бита, поминъка и духовната култура на балканджиите.
Къщите в ансамбъла „Занаятчийска чаршия“ са копия на съществували обекти в Габровско. Те са пресъздадени в музея през периода 1967–1976 г. Чаршията дава вярна представа за възрожденската атмосфера и духа на занаятчийството. Работилниците представят най-характерните за района на Стара планина занаяти.
Бакърджийството е представено в къща с работилница на бакърджията Трифон Кънев от Габрово. Нейният прототип е сграда, построена през 1872 г. южно от църквата „Успение Богородично“, в центъра на града. В музея къщата е изградена през 1968 г. Интересното е, че входната врата на дюкяна се намира под ъгъл към улицата. Вторият етаж е наддаден с еркери. Сравнително големият обем на сградата и нейният красив външен вид показват икономическа стабилност на стопанина, чувство за естетика и хармония.
Къща от село Гачевци е построена през 1880 г. в с. Гачевци (днес квартал на Габрово). Целият приземен етаж е използван в миналото за изработване на традиционни превозни средства: коли и каруци. Експозицията „ Занаятчийско жилище, ХХ в.“ е разположена в две помещения – къщи и соба. Те имат самостоятелни входове, но са свързани с междинна, вътрешна врата.
В занаятчийските и търговски центрове през Възраждането, сред ниското (партерно или двуетажно) застрояване се открояват сградите с обществено и култово значение – часовникови кули, църкви, училища, каменни чешми, каменни мостове. При цялостното композиционно решение и оформление на музейната територия, в Регионален етнографски музей на открито „Етър“ намират място и обекти с обществено и култово значение: градска часовникова кула, Кръстник – Колчов хан, църква „Св. Богоявление“, пет каменни чешми, два каменни моста и други.
Пресъздаването на балканската талпена къща на територията на музея започва през 1965 г. Първият етаж е изграден от речни камъни, споени с дървени греди (сантраци). Вторият е паянтов, обшит с ръчно дялани дъски (талпи). Показан е старият начин на сглобяване чрез използване на дървени гвоздеи (чавии). Вторият етаж е с характерното за балканската къща разпределение: огнищено помещение (къщи), соба и килер.
Интерактивен музей на индустрията – Габрово
Сградата, в която се помещава днес “Интерактивен музей на индустрията” е построена през далечната 1893 г. за семеен дом и кантора на габровския търговец Цанко Добрев. В оригиналния си вид къщата е била на 3 нива, с полу-масивна конструкция. Фасадното й оформление е богато, с характерни детайли и орнаменти от щанцована оловна ламарина, вероятно по аналогия на подобни сгради в централната част на града, изработени в Австрия. Сградата бива продадена на Търговската банка (около 1925 г.), а в последствие използвана от Исторически музей Габрово (1949-2003 г.). Обявена е за недвижима културна ценност от местно значение през 1986 година. Днес, тя с гордост се издига като първият Интерактивен музей на индустрията.
Новият музей притежава напълно възстановен оригинален архитектурен облик отпреди повече от 120 години, при запазване на характерните отличителни белези и общата му естетика. Въведени са нови интериорни решения, съобразени със спецификата на представените музейни експозиции. Сградата, в своята цялост, представлява едно съживено културно-историческо наследство, обединяващо минало, настояще и бъдеще в едно.
Архитектурно-исторически резерват „Боженци“
Боженци е малко китно селце запазило духа на Възраждането. Намира се на 16 км източно от град Габрово. Селото е един от най-красивите архитектурни резервати в България, с много добре запазени образци на възрожденската архитектура от края на XVIII до началото на XX век. Сградите са построени по склоновете, а калдъръмените улици са стръмни и се събират в най-ниското място, където се намира мегдана (площада).
На 28 януари 1964 г. Държавния комитет по строителство и архитектура, издава решение №115, в което посочва, че “…село Боженци е единственото наше село, запазило цялостно характера си от епохата на Възраждането, което съдържа и съхранява в себе си ценни етнографски и архитектурни паметници и градоустройствени ансамбли…“ същата година на 6 септември тържествено е открит Архитектурно-исторически резерват „Боженци“.
В резервата са запазени образци на двукатни и трикатни къщи, покрити с каменни плочи. Характерна особеност на боженските къщи са големите, силно издадени пред стените на сградите стрехи и еркери. Днес къщите са боядисани в бяло, но е малко известен факта, че в миналото част от тях са били цветни. На няколко места все още могат да се видят следи от оригиналните цветове на фасадите – синьо, охра, жълто. Повечето къщи са изградени на уличната линия, като голяма част от тях имат дюкяни на приземния етаж. Малко са тези, построени във вътрешността на двора. Дворовете са оградени с ниски каменни или дървени огради, като най-често срещани са комбинираните – каменна зидария и над нея таборки.
В Боженци има и няколко обществени сгради. Църквата „Св. Пророк Илия“ е построена 1841 г. във високата част на селото. Изградена е изцяло от каменна зидария и стените са дебели 80см. Храмът е трикорабна псевдобазилика с една полукръгла абсида. През 1895 г. е построена камбанария, висока 17 м., а камбаната е докарана от Харков. Старото школо е построено от Уста Генчо Кънев и е открито през 1872 г. Сградата е двуетажна. На първият етаж е бил салона на читалище „Наука“, а на втория – класните стаи. В селото още от 1964 г. функционира етнографски музей. Днес в Музей „Боженци“ са отворени за посещение две музейни къщи – къща-музей „Баба Райна“ и къща-музей „Дончо Попа“, които представят етнографски експозиции, Менгема – единствената запазена в България работилница за пречистване на восък и Изложбена зала в Старото школо.
Дом на културата
Строежът на Дома на културата започва през юни 1959 г. и завършва през септември 1964 г. по архитектурен проект и цялостно ръководство на арх. Карл Кандулков. Домът е построен на площ 2500 кв.м. (без централно стълбище) и заема 54.000 куб.м. Състои се от 63 помещения, от които 7 големи зали с капацитет от 100 до 200 места и голям салон за 800 зрители. Сцената е изработена от фирмата VEB Sachsischer Brucken und Stahehochbaur -Дрезден. Сградата е построена от Окръжната строителна организация –Габрово с главен ръководител- строителния техник Кънчо Боев. Макар и незавършен Домът на културата – Габрово е открит на 01.04.1963 г. по решение на Централния и Окръжния съвети на Професионалните съюзи. С цел за осигуряване правилно и пълноценно използване на помещенията на сградата и сцената, Централния съвет на Професионалните съюзи в България и Градския народен съвет-Габрово, като страни за построяването на Дома, предоставят сградата изцяло на Профсъюзния дом на културата-Габрово,съгласно сключения договор от 19.12.1965 г.
Източник: Държавен архив Габрово
Сградата е построена в стил неокласицизъм. Важни моменти от историята на града са художествено интерпретирани в барелефи и монументални стенописи в интериора. Вратите, прозорците и вътрешните стълбища са украсени с розетки от ковано желязо, фоайетата са облицовани с разноцветен мрамор с месингови полилеи. Паметникът на композитора Емануил Манолов пред сградата е дело на професор Илия Илиев.
Използването на съвремените подходи за осигуряване на комфорт и удобство в синхрон със съхраняването на архитектурните ценности на сградата, дава своя резултат, такъв че Домът на културата да бъде пространство, в което доминира уютът и усещането за творчество. С изпълнението на проекта се отчита и намаляване емисиите на парникови газове, намаляване потреблението на електроенергия и вода; повишаване на енергийната ефективност, ефективно и функционално използване на помещенията в сградата. Това допринася за създаване на качествен културен продукт с потенциал за повишена атрактивност на обекта, подобряване на достъпа до култура и привличане на разнообразна публика.
Националният музей на образованието
Националният музей на образованието се намира в западното крило на историческата сграда на Априловска гимназия, паметник на културата с национално значение. Създаден през 1974 година, той е единственият специализиран музей, който представя развитието на българската просвета и образование от IX век до наши дни. Постоянната експозиция отваря врати през 1986 г. Музеят разполага с 4 експозиционни зали, зала за временни изложби и 5 възстановки на: килийно училище, детска градина от края XIX век, първото новобългарско училище – Габровското, кабинет по естествени науки, класна стая от 20-те – 70-те години на ХХ век. Оформен е кът „Учебен кинематограф”.
Строежът на училищното здание започва в далечната 1851 г. През 1872 г. майстор Генчо Кънев е поканен да продължи доизграждането на сградата. Посещава Одеса, за да види как е изглеждал Ришельовския лицей, който е бил избран за модел на новото школо. В началото на учебната 1873–1874 г. гимназиалната сграда е тържествено осветена и открита с реч на директора Райчо Каролев. Външният облик на построеното училище е представителен, а стилът тържествен, неокласически. Главната фасада заедно с източното и западното крило съставят П-образна форма. От 1996 г. започва разширяване на учебната площ и изграждане на ново южно крило (плановата схема добива правоъгълна форма). Архитектурата на Априловската гимназия насочва училищното строителство в България към издигане на внушителни и красиви постройки.
Регионален исторически музей – Габрово
Сградата на Регионален исторически музей – Габрово е архитектурно бижу на следосвобожденската архитектура, свързана с индустриалния възход на „Българския Манчестър“. Построена е в периода 1902 – 1904 г. по проект на арх. Никола Лазаров като жилищно-търговска сграда на габровската търговско-индустриална фамилия Хаджистойчеви. Първоначалната схема показва решение на луксозно жилище от началото на ХХ в. Партерният етаж е бил частично зает от магазини, кантори и складове. През 1930 г. е преустроена за седалище на БНБ в Габрово. Компактният основен обем с триделно членение, третирано съобразно изискванията на тип „палацо“ – партерът в едра рустика, с големи засводени отвори, етажът с прозорци „едикула“, стъпили върху висок цокъл, със сложни триъгълни фронтони. Еклектичният образ на сградата се потвърждава от членението и третирането на партера и жилищния етаж в класически форми, а мансардният покрив създава бароково влияние. Пластичната художествена украса е с богат детайл на конзоли, балюстри, обработка на корнизите и люнетите.
Дечковата къща
Дечковата къща е единствения запазен паметник на представителната жилищна възрожденска архитектура в Габрово. Построена е в периода 1815-1820 г. от чорбаджи Дечко. През 1840 г. е дарена на Габровската община. Тук са били Главните училища – мъжко и девическо, болницата за бежанците по време на Освободителната война, Кметството на града. Къщата е от типа на симетричните затворени двуетажни възрожденски къщи, с висок приземен дюкянски етаж и просторен жилищен етаж, на който салонът преминава по цялата дължина и завършва с кьошк. В плановото ѝ решение са поставени групирани по двойки стаи (къщи-соба), свързани помежду си с вътрешна врата, и отвореният чардак. Засводен проход минава през сградата, използван като допълнителна връзка между двете улици. Запазени са ниши (пезули) в дюкяните, както и прозорци „бойници” в ограждащите зидове. Покривът е покрит с каменни плочи и над чардака е подпрян с колони, украсени с резба под башлъците. Под чардака, поддържан с дървени колони с резбовани башлъци, е разположена еднораменна дървена стълба, водеща към етажа. Прозорците се затварят с двукрили падащи дървени капаци и карирани дървени решетки тип „кафез”. Двете „къщи” са еркерно наддадени над джамлъците на дюкяните.
Източник: Община Габрово